Залата за партита

В 5 часа вече бях в "Линдънуейт"! Настаних се в стаята си и разопаковах багажа си. Чакаше ме много работа. Когато приключих вече беше 7 часа и според разписанието имаше парти. Отидох до Залата за партита, но там нямаше никой. Учебната година сега започна! И още не се бяха записали много хора.
Взех си питие и седнах на едно от масите. Реших да почакам, защото може и да дойде някой, с когото да се запозная!

Първи ден тук. На новото място и аз бях новото момиче. Не познавах никой. Когато се настаних в стаята си разбрах, че ще има парти, затова се запътих към залата за партита. Когато влязох в стаята беше празна имаше само едно момиче, което стоеше на един от столовете. Реших да отида и да се запозная с нея. Когато приближих тя ме погледна.
- Здрасти!- казах аз леко настойчиво.
- Здравей- отвърна ми тя.- Казвам се Наталия Койл. Ами ти?- попита ме момичето.
- Аз се казвам Виктория Андерсън,но ми викай Вики приятно ми е.- казах и се усмихнах. Момичето се усмихна на свой ред.

Към мен се приближи едно непознато момиче! Усмихнах и се!
- Здрасти!- казах тя.
- Здравей- отвърна аз и продължих.- Казвам се Елена Деруло. Ами ти?- попита ме момичето.
- Аз се казвам Виктория Андерсън,но ми викай Вики приятно ми е.- отвърна ми тя и ми се усмихна.
- Ти си нова, нали? Аз съм тук от 2 часа! Още не съм разгледала училището! Запозна ли се с учителите? - попитах аз.
- Не!
- А, вярно! То има учител само по БЕЛ! А Знаеш ли кой ни е директор?

- Ти си нова, нали? Аз съм тук от 2 часа! Още не съм разгледала училището! Запозна ли се с учителите? - попита ме Ели.
- Не!- отвънах аз сериозно.
- А, вярно! То има учител само по БЕЛ! А Знаеш ли кой ни е директор?- Наталия зададе поредният въпрос.
- Амиии всъщност......мне- казах и сведох глава, загледах се в пода и се залюлях на пети като малко детенце. Да бях нова, но поне това трябваше да знам.
- На колко години си?- попитах я аз и зачаках мълчаливо отговорът и.

- На 19! Ти? - отвърнах на въпроса й аз!
- И аз!
Вики беше много мило момиче и изглеждаше дружелюбна!
-Къде е твоята стая? - попитах аз с надежда да е близо до моята. Усещах , че с Вики ще станем прителки! Може би най-добри приятелки, а може би и като сестрички! Ох, пак се задълбочих в мислене! Сигурно съм приличала на глупачка!

Наталия се замисли за нещо и когато се осъзна аз отговорих на въпроса и.
- Ами аз сложих една малка табела на вратата на стаята, на нея е изписано галеното ми име- Признах, не че беше претъпление. С Наталия започнахме да се опознаваме и мисля че ставахе добри приятелки.
Чакахме доста дълго да се появи някой, но никой не дойде.
- Искаш ли да се разходим някъде!?- попитах и погледнах новата ми приятелка да ми отговори. Тук беше скучно, и просто не ми се скучаеше, ако го исках сигурно щях да си остана в стаята. Почаках още малко отговорът и, но после видях, че пак е потънала в мисли.
- Ехо Наталия, Нат... Добре ли си- казах и аз и тя най- накрая се завърна в света на " живите".
- А даа...какво?!
- Искаш ли да се разходим- повторих аз.

Вики ми предложи да се разходим.
-Искаш ли да отидем на басейна!
Попитах я за него, защото само него бях видяла!

- Искаш ли да отидем на басейна- попита ме Наталия. Това беше една наистина добра идея.
- Добре, съгласна съм, разбира се.- съгласих се да отидем. Когато тръгнахме аз се спънах в нещо.
- Оу, кракът ми- изофках. Болеше ме, но докато стигнем до басейна щеше да ми мине.
- Добре ли си, Вики!?- попита ме Наталия и аз се засмях, тя също се засмя и ми подаде ръка да стана. Тя беше толкова мила, че се гордеех, че я познавам. Няма един час и вече с Ели бяхме нещо като най-добри приятелки. И така кучукайки излезнах от стаята, заедно със Ели, и тръгнахме към басейна.

П.П. Сори за кратките рп-та, ама нямам никаква муза. Тръгна си :Д

"Парти в на 15 септември в залата за партита" - това беше окачено на дъската със съобщенията. Веднага хукнах да се оправям. Затичах се към стаята си и когато стигнах се преоблякох. Облякох къса /черна/ рокля с гол гръб. Обух и едни черни отворени обувки и потеглих към залата за партита. По коридорите се чуваше силната музика. Стигнах и отворих вратата, естествено всички танцуваха и аз реших също да се включа. След известно време ми стана скучно, не виждах познати лица. Потърсих с поглед Ели, Джордж, а също така и Тейлър / учителката по математика/. Не видях никой от тях тримата. Седнах на една от масите и зачаках, можеше и още да не са тук. Можеше все още да се приготвят. Те сигурно щяха да ме видят. Почаках, но мислех скоро да тръгвам, ако не видя някой от тях.

Днес имаше парти за 15 септември. Всички щяха да присъстват. Директора щеше да изнесе реч, щеше да каже какво ще правим през годината и такива неща. Учителите ще ни поздравят и ще започне студентския ни живот. В това училище има специалности: спорт, дизайнер/шивач, музика и много нови неща.
Е, отидох в стаята за партита, където беше предназначен купона. Там нямаше никой все още, за това седнах на една маса и си поръчах кола. Исках да се видя с Вики. Очаквах, че на партито ще се запозная с учителите и ще се сприятеля с учениците.

Ужасно главоболие ненадейно връхлетя Джордж рано сутринта в стаята му,когато се канеше да се обилча за предстоящото откриавне на новата учебна година.Беше уведомен за това и имаше желание да присъства,но проклетата болка в главата го измъчваше и не му даваше мира.Опита какво ли не,но всичко беше без резултат и това го докара до нервен срив.Ядосваше се,че всички ще бъдат там и ще се забавялват,а той като единстевн неприсъстващ щеше да се затвори тук и нямаше да излезе.
Обаче момечто нямаше такова намерение и като се нагълта с два аналгина,изпи една чаша чай и получи безпалет масаж по поръчка,почуства се малко по-добре и започна да се облича.
Вече закъсняваше,но важното че беше гото и хукна да търси мястото,но му се наложи дълго да търси,защото обърка залите и на няколко пъти се натъкваше на някой учители,който го нахокаха хубаво.
Все пак,с красивият си костюм,напарфюмиран с свеж и приятно ухаещ немси парфюм и в доста добър външен вид,той влезе в залата,която вече започваше да се запълва с хора и реши да потърси Наталия,Вики или някой друг,макар че не беше така лесно сред тази навалица.

Като директор на това училище ми се налага да присъствам на партито. За това тръгнах към залата. Като пристигнах имаше доста хора. Качих се на сценката.
- Моля всички към мен!
Изведнъж всички млъкнаха и се обърнаха към мен. Бях решила какво ще представя и за това започнах речтта си:
- Скъпи ученици,
Аз много се радвам, че сте тук. Едни млади и хубави деца готови да посрещнат бъдещето си. Надяваме се, че Линдънуейт ще ви предостави нужните знания. Както знаете учебните занятия започват в 8.00 часа и продължават през целия ден. Ще се уговорите с учителите за допълнителните специализации. И така... вместо отговорник на университета ще има така нареченият Съвет на Учениците. - обясних какво ще представлява той. След това реших да изредя и новостите тази година. - Съобщения:
Ще се построи ново беизболно игрище и ще се направи беизболен отбор. Както знаете всеки може да участва. Освен това ще се определи дата между края на септември до средата на октомври за ревю униформите. Ще могат да участват всички. нарисувайте моделите и използвайте дизайнерския клуб, за да ги ушиете и ли ги дайте на някой ученик от този клуб.Повече подоробности по-нататък.

Днес директорката съобщи на всички учители, че ще има парти в залата за партита! Това беше хубава новина, защото щях да се запозная с всички ученици! Като приключих работата си отидох в своята стая, за да си намеря подходящ тоалет за празненството. Хвърлих си един душ обляках се с любимата ми рокля от Италия, напарфюмирах се, направих си хубава прическа и се запътих към залата! Като пристигнах почти всички ученици бяха там и се веселяха. Поогледах се и видях моите познайници Вики, Ели и Джордж. Вики и Ели бяха облечени в превъзходни рокли, а Джордж със стилен костюм. Не мислех да отида при тях и да им разваля празненството, затова се огледах за някой учител. Ала не видях никого. Лутах се в залата, докато не видях директорката и моята колежка Лора Пресли.
Отидах при нея, поздравихме се и седнах на масата пресназначена за учители. Започнах разговор с Лора:
-Защо още не са дошли и другите колеги!
-Незнам! Няколко пъти ги предупредих! Та нали трябва да се представят на учениците! - говореше възмутено г-жа Пресли.

Заедно с Тейлър и Мелиса седнахме на една маса. Аз бях скапана и се притеснявах, че други учители скоро няма да пристигнат в училището и че ще трябва да освободявам учениците всеки възможен час. Но хубавото беше, че извън класни действия също не отсъстват от програмата. Сега обаче смятах да обсъдя идеята зда ревюто с колежките.
- Е, вие имате ли предложение за ревюто? - двете се спогледаха. Сетих се, че те дойдоха по-късно и не чуха какво казвам. - Съобщих, че ще има ревю отнсоно униформите. Ще се организира между 30.09. и 15.10.
- Ам, кои ще са "моделите"? - попита Тейлър, отпивайки от напитката си.
- Смятам дизайна да е изцяло идея на учениците. Така няма да има недоволни.
- Това е добра идея. - провикна се Мелиса, защото музиката гърмеше и трещеше.
- Учителите ще са жури.
- Добре! Но учениците от къде ще намерят необходимото за тоалетите? - попита Тейлър.
- Мислех да използват дизайнерския клуб като помощ. Ще питам и учениците за някой техни идеи относно забавлението в училище. - погледнах часовника си. Беше късно, а на другия ден започваше училище. Казах "чао" на учителите, платих набързо сметката и си тръгнах.

Бъбрех си с приятели когато погледнах часовника на стената. Ужас! Беше късно, а аз не се бях подготвила за първия учебен ден. Ако не ме лъже информацията - утре нямаме час, защото няма учител, но това не беше повод да стоя до късно. Ехо... 2.30 през нощта.
-Съжелявам приятели, трябва да тръгвам. - казах им аз.
-Да, и аз ще ставам след малко. - отвърна Джордж.
Платих си сметката и се запътих към стаята.

Докато си бъбрих с Мелиса не усетих как времето минава. Изведнъж се осетих, че е станало 2.30 часа, а Забрина още не е дошла! Поогледах се наоколо и видях, че партито приключваше и тълпища от ученици се изнасяха от залата. Между тях бяха и Елена и Джордж. Тогава много се притесних като не видях никъде Забрина. Попитах Мелиса:
- Мелиса, видя ли някъде Забрина?
- И аз за нея си мислех! Цяла вечер не се мярна! - каза Мелиса.
- Боже! Да не е забравила! - казах аз още по-притеснено, защото Забрина ми беше много добра приятелка.
- Скъпа не се притеснявай! - ме успокои Мелиса - Утре ще разберем какво се е случило. А сега ти предлагам да си отиваме, за да си починем, че утре ни чака работа!
Ние с Мелиса си платихме сметките и тръгнахме към стаите си.

Скоро стана време за парти и се насочих към залата. Там видях Ели. Опитах се да позная как е облечена, но тя беше много неразгадаема.
- А ти какво си? - попита ме тя.
- Аз съм нещо от сорта на прилепите , но със страхотно зрение. - засмях се аз. - Чудя се децата как ще се облекът. Сигурно ще са много страшни.
Ели кимна. Аз отидох да проверя как е всичко - осветление, камера, завеси, украса. Всичко беше супер. Ели се беше постарала.
- Исках да се видя с Наталия, за да я пита нещо. - казах аз, след като се върнах.
- Сигурно скоро ще дойде.
Говорим за вълка, а той в кошарата. Видях Нати да влиза в залата.

Днес беше тържеството за Хелоуин и всички часове бяха отменени. Аз бях до магазина и си купих страхотни дрехи за Хелoуин.

Предположих, че всички ще са вещици, но голяма работа. Бях в съблекалнята си и се гримирах. Бях си сложила страшно много черен молив и грим. Прическата си я правих половин час и сигурно след това два месец няма да пипна преса.

Бях си направила и страхотен маникюр

Скоро пристигнах в залата. Там бяха само дерикторката г-жа Пресли и за. дниректорката г-жа Търнър. Те двете ми се усмихнаха на среща и аз отидох при тях.
- Много готини костюми. - поздравих ги аз.
- Ти си страхотна с този костюм. - похвали ме г-жа Пресли.
- Избрах вещицата, въпреки че всички ще са облечени така, преполагам.
Усмихнах се на г-жите. Настаних се на една от масите, взех си "вампирско Мери" и отпих. Изчаках да дойдът и другите. Едва ли щяха да пропуснат това. Искаше ми се да съм късметлийка, като сестра ми и вече да си имам "зомби", но явно още нямаше подходящи "изроди" тук. В момента бях много хелоуинско-настроена и туко виж съм казала нещо... гадничко.
Скоро взеха да прииждат ученици. Бях сгрешила. Не вси(ки се бяха облекли като вещици.

Вече всички учители,студенти,персонал и прочие хора започнаха да се събират за тържеството по случай Хелоуин,което се повеждаше в залата за партитаи дойде време и Джордж да се приготвя.Можеше да се каже,че костюмът който си беше взел от магазина беше хубав и щеше да се различава по някакъв начин от останалите.
Не беше фен на черните цветове и тъй като не искаше да прилича като граф Дракула,реши да бъде малко по-оригинален и затова в рамкиет на половин час се облече в ето този костюм.

Наистина след като се огледа в огледалото няколко пъти,остана много доволен от резултата и не съжаляваше за изборът.Видът му беше превъзходен и изредян,сякаш бше излязъл от някой научно фанатстичен филм.
Но това не беше всичко,реши да добави аксесоарите към костюма,който по някакъв начин трябваше да са в тон с основната дреха,която носеше и се забавляваше докато си ги слагаше.

Ръкавиците:
Ботушите:
След като приключи с основаната част по талета,оставаше му само още едоннещо да направи,а именно прическата му,защото все пак искаше да изглежда добре,а с тази разрошена коса едва ли щеше да постигнежелания ефект.
Знаеше,че закъснява за партито,но исакще всичко да е добре и в края на крайщата успя да приключи успешно и с направата на прическата си.

Най-сетна Джордж успя да слезе долу и бързо се отправи към залата,като по пътя си подминаваше момчета и момичета облече в най-разнообразните и ефекти костюми.Видя залата че е отворената и леко задъхан от цялото това тичане влезе вътре,като едва не се блъсна с Робин Худ на вратата и пое дълбоко въздух когато влезе в помещението.
Иамше толкова много герой,че не успя да позане засега някой от приятелите си,но пък видя някой от госпожите на една голяма маса и реши да ги поздрави.

Поздравихме се с Наталия и аз седнах до Ели на масата на учителите. Тя беше голяма. Ученическите маси бяха подредени в надпис Halloween и това правеше страхотно впечатление. Залата беше голяма и беше много красиво. Нашата маса изписваше удивителния знак, като за точката му беше една отделна масичка за напитки и такива неща, които децата бяха предложили.
- Ели, наистина се е получило много добре. - поздравих я аз.
- Благодаря! - усмихна се тя и отпи от питието си.
Трябваше да държа реч, когато пристигнат и останалите и вчера правих проучване за това, което съм мислила да разработя, за да го съобщя на учениците. Също така трябваше да кажа и една-две думи за Хелоуин. Бях се приготвила много добре.

Днес беше партито за Хелоин. Бях си купила страхотен костюм и имах невероятна прическа. Издлеждах така. Когато влязох в залата за партита видях невероятни костюми. Всички бяха неознаваеми. Някои ученици ме познаха и викаха "Гаспожо, госпожо..." , но аз ги гледах и се чудех кои са! Видях Наталия, която беше невероятна. Беше се облякла кото вещица. Ние се поздравихме. След малко чух, че Лора ме вика. Аз се поогледах около мен, но не можах да я видя. След малко се изправи пред мен. Тя се беше облякла, като прилеп. Аз и казах:
- Лора, прекрасна си! Този тоалет много ти отива! Много си красива!
- Благодаря! Ти също си красива!
- Къде е масата ни? Искам да се освежа с един коктейл.
- Ето там е.
- Благодаря!
Аз седнах на масата, а там се беше настанила заместник директорката - Елена.
- Здравей, Елена! - казах аз.
- Здравей!
След малко при нас дойде и госпожа Пресли.