Футболно игрище

Скоро с Джордж стигнахме футболното игрище. Там имаше доста момчета и ние просто се присъединихме към играта.
Беше забавно, защото бяхме от различни отбори. Едното от момчетата изкара топката и всички се събрахме в кълбо покрай нея. Аз скочих и минах през краката на подаващия, като отмъкнах топката. В същия момент Джордж се зададе на среща ми и след много лъженки успя да вземе топката. Но еди от моя отбор така я изби, че излезе извън полето. После вратарят я изкара и я етна много надалече. Аз направих един удар с глава и топката полетя право във вратата на противниковия отбор.
- Ще имаме вземане даване. - каза ми Джордж и отиде да поеме топката. Аз зачаках близо до нашия вратар. От чисто любопитство да си правя мохабет.

В началото отборът в който итраеше Стийв имаше тотално предимство и набързо вкара два гола,играта ставаше все по-ожесотчена и оспорвана.Личеше си,че всеки на терена е доста доръ играч и на никой няма да му бъде лесно да премине през другия.На Джордж му трябваше известно време за адаптация,за да свикне с тази шумотевица и глъвоблъсканица от момчета,но успя да влезе в час и направи няколко добри отигравания,но играчите от противниковия отбор все успявяха да го блокират и така избиваха топката,че при последният удар излетя от футболното игрище.
-Всичко не е ясно още,да не мислиш,че вие ще спеечлите?-отвърна Джордж и успя да блокира ударът към вратата им,набързо направи с две от момчетата изненадващата атата и те бързо поеха към другата врата,като по пътя успяха да се справят с своите пазачи.
-Добър си,но ти трябва още практика-усмихна се самодоволно Стийв и хукна да гони момчетата,след като техните пазачи изоставаха и имаше опасност да допуснат гол във вратата си.
Този чмач си беше истинско забаление и много скоро на трибуните се изсипаха доста деца от университета и започнаха да викат и подкрепят двата отбора,сякаш присъстваха на мач от националните гарнитури.

Джордж държеше топката. Аз тичах след него. Изведнъж той се засили да удря. Аз отстъпих, но без да иска Джордж направо рикушира в мен.
- Боже мой! Стийв, добре ли си? - попита ме разтревожено Джордж.
- Да! Джоукинга и фитнеса ми заякнаха тялото и ся съм по-неуязвим, ама си наточи мерника, ако схващаш. - казах му аз и се засмях. Той ми подаде ръка и аз се изпавих. След малко ми нямаше нищо и продължихме играта. Ту ние вкравахме гол, ту другите. Феновете ни подкрепяхме.

Доста се уплаши след този сблъсък с Стийв,въобще не имаше за цел това да се случи,обаче понякога когато човек наистина даде всичко от себе си на терена забравя останалите и доста се увлича и не мисли за последствията.
Извини се за това и обеща че ще бъде по-точен и няма да се цели така,помогна му да стане и играта можеше да пордължи.Положението на на терена беше наиситна напечено,отборите бяха доста равносотйни и малко перди края на полувремето резултатът беше 2/2 и от всички страни валяха пропуски.
Това се превърна празник за всички хора по трибуната,който наистина парвеха обстановката доста специална и окужаваха играчите да дадат най-доброто от себе си.
Нямаше как да не почуства умора момчето след толкова тичане,но това не му попречи да отправи два опасни удара,а единият от тяп удари гредата на противника.
Единствено момичетата ги нямаше никъде,явно бяха излезли и едва ли скоро ще се върнат,хубаво беше поне Наталия да дойде и да им свири мача,чакар и че сега се справяха доста добре.

Все още не виждах Вики и затова гледах да подържаме играта. Вече бяхме 3:3 и беше наша топка. Вратарят я изби силно. Точно тогава Джордж поиска тай маут и отидохме на трибуните да си починем. Аз си взех шишето с водата и отпих една голяма глътка. След това заговорих Джордж.
- Ей, Джордж! Ти как се справяш с уроците?

Докато Джордж ми обесняваше че някой уроци са трудни Вики изникна и ме извика. Дойде при нас е ми прегърна. Поздрави и Джордж.
- Здравей Вики!
- Е, как мача? - попита тя.
- З на З. Няма победител.
Вики се засмя, след нея и Джордж, а после и аз. Вики ме хвана за ръката и любезно попита Джордж:
- Джордж, може ли да ти отмъкна Стийв? - попита тя с типичните кучешки муцунки на момичетата.

Поиграхме още малко. Скоро се изморих и отидох до трибуните.
- Преобличам се и тръгваме. - казах аз.
- Добре! - каза Вики и си взе чантата.
След малко бях готов. Потупах Джордж по рамото.
- Добра игра Джордж! Някой път ще го повторим!
- Непременно! - усмихна се той и тръгна.
- Е, къде ти се ходи? - попитах Вики.

Мачът беше досат изтощителен и оспорван,но момчето осъзна че повече няма сили и поиска да бъде заменен.С облекчение седна на трибуните за да си почине.Малко си поговориха с Стийв и след малко се появи Вики,подрави ги двамата и се позаинтересува от играта.Вероятно осатна доволна,защото видя как се усмихва и много й се зарадва,защото отдавна не я беше виждал,пък и двамата все се разминаваха.
Джордж погледна към часовника си и реши вече да тръгва към мола,плюс това се очертаваше двете гълъбчета ще имат романтична среща,така че тактично реши да се отегли.
-Е,приятели беше ми много приятно,но трябав да тръгвам-каза той и целуна Вики по бузата.
-Добър мач сатна,някой път ще го повторим-каза Стийв и двете момчета си взеха довиждане.
Жалко беше,че нямаше повече време да си поговори с Вики,но все пак искаше да се приготви за наближаващият празник.
-Чао,Джордж-топло се сбогува момичето и сле дмалко попита:А къде отиваш?
-Отивам в мола,за да си потърся костюм за Хелоуин,може и вие да наминете ако не сте си взели вече-каза момчето и като се засмя,слезе от трибуните и бързо се отправи към изхода

Днес имах тренировка по футбол преди да отида на игрището аз си облякох екипа които представлеваше къси панталонки и потник. Тогава разбрах , че сcм малко закасняла за тренировки и се забързах. По коридора видях Наталия Койл. Тя ме помоли, че иска да се запише. Аз разбира се не и отказах. След това продолжих , защото бях закъсняла и на игрището ме чакаха 10 човека. Аз отидох и им се представих. След това им казах накои неща за футбола:
- Футболът (на английски: football, от foot, „крак“, и ball, „топка“) е отборен спорт, който се играе от два отбора по единадесет души със сферична топка. Футболът е най-популярният спорт в света. Футболът се играе на правоъгълно поле, покрито с естествена или изкуствена трева, като целта е топката да бъде вкарана във вратата на противника, при което се отбелязва гол. Вратите на двата отбора са разположени на късите страни на правоъгълното поле. По време на игра само вратарите имат право да докосват топката с ръка, а останалите играчи обикновено я ритат с крака и в редки случаи я пресрещат с тялото или главата си. Мачът се печели от отбора, отбелязал повече голове. При равен брой голове, в зависимост от изискванията на състезанието, резултатът може да се обяви за равен или играта да продължи в допълнително време или с дуспи. Съвременният футбол води началото си от Англия, където през 1863 година, след създаването на Футболната асоциация, са утвърдени първите правила на играта. Международните футболни състезания се координират от Международната футболна федерация (ФИФА). Най-престижното международно състезание е Световното първенство, провеждано веднъж на четири години. След това всички си тръгнаха.