Стаята на Вики Койл

Това беше стаята ми. Красива и просторна точно както аз исках. Много ми харесваше.
Леглото беше шоколадово кафяво като стените и малкото скринче. Пред леглото ми имаше един черен и мек килим.
А над леглото ми се извисяваха два млечно шоколадови поилеи.

Отидох в стаята на Вики! Застанах пред вратата и и почуках!

Когато отидох в стаята си първото нещо което трябваше да направя беше да си разопаковам багажа, докато го правех си мислех за училището, ами ако згафя. Не бях такава, но на всеки се случва да згафи. изведнъж мислите ми бяха прекъснати от едно приглушително тропане.
- Троп, троп.- се чу, ох този звук ме изнерви.- Вики, аз съм!-разпознах гласа на Наталия.
- Идвам, Наталия- казах- само една секунда.- затичах се към вратата и видях Наталия да стои там и да държи няколко кутийки с дискове и една купа с пуканки. Погледнах я въпроситлно.
- Нали каза че може да гледаме филм- каза и аз кимнах в знак на съгласие. тя влезе пъхна първият диск в дивидито и се настани на кревата, аз седнах до нея и двете се загледахме във филма.

Вики моментално отвори. Аз влязох вътре и пуснах един филм, който донесох. Дъвчехме си пуканките и критикувахме облеклата на актрисите. С Вики беше голямо забавление.
-Е!? Ти с какво ще се занимаваш? Аз мился... Ам и още незнам. - попитах аз.

- Ти с какво ще се занимаваш.- попита ме Наталия, не бях много сигурна, но накрая отговорих.
- Амиии, може би с дизайнерство или музика, не съм решила още кое от двете да е, но може и двете, незнам точно- отговорих на Наталия. - Както разбрах ти не знаеш с какво да се занимаваш още?- попитах.
- Мхм- чух да ми отговорът и. Изгледахме първия и преди тя да пъхне другият диск в дивидито аз я попитах нещо.
- Искаш ли да отидем в кафенето, да пийнем нещо, а също така и да ядем нещо, умирам от глад!?- попитах и си признах за глада. Наистина бях невероятно гладна и жадна също.
- Да защо не- каза тя и тръгнахме към кафенето.

След дискотеката се отправихме към университета. Скоро стигнахме. По пътя видяхме няколко г-жи. Кимахме и махахме. Накрая стигнахме до спалното помещение. Влязохме вътре много предпазливо. Добре, че вратите са звуко изолиращи, защото как влезнахме и Вики я напуши смях, защото пъхнах възглавницата на дивана в коша, вместо на стола. Аз също се засмях. Седнахме отстрани а леглото й. Там имаше стъклена пейчица. Забавно, а?
- Какво ти се прави сега? - попитах аз Вики.
Тя легна на леглото, по-скоро се просна, въздъхна и проговори:
- Не знам! Измисли нещо.
- Пак на монополи? - усмихнах се аз.
Тя стана и хвърли една възглавница по мен. Започна щура битка в стята ти. "Ще хвърчи перушина!!!" След уорителния "крос" двамата седнахме на леглото и тя пак се просна, толкова силно, че се изплаших да не пропадне леглото.