Кабинет по Български и Литература

Днес беше първия ми час. Запътих се към стаята си. Кабинетът беше малък, но имаше една катедра, където бях аз и много чинове наредени като в кино салон. Влязох в малката стаичка за учителите и оставих учебниците. След малко стаята се напълни. Момичетата оставяха модерните си чанти, а момчетата странните си раници.
- Здравейте деца! - казах аз. - Аз съм г-жа Лора Пресли. Директорка на това училище и ваш преподавател по Български език и Литература. Тази година усилено ще изучаваме литературата на известните майстори. И така, аз познавам много от вас, - погледнах сестичките Койл, които ми се усмихнаха. - но с другите съм нямала възможност да се опозная. Така че искам да ми се представите. - казах аз и разперих ръце. Обходих с тях стаята, описвайки кръг във въздуха. Всички един по един се изредиха и след това започнах да разказвам урока.
- И така, днес ще изучаваме "Отело и Дездемона". Не толкова популярна Шекспирова пиеса. Ще ви прочета края, но тъй като съм сигурна, че много малко от вас я знаят ще ви я разкажа в общ план. - поех си дълбоко дъх и започнах. - Отело е чернокож мъж, а Дездемона е изключително бяла жена. Те са лудо влюбени. Но разбира се на една красива любов винаги се намира злодеи по поръчка. Е, в тази пиеса злосторника е Яго. Той завижда на тяхната любов и прави така, че Отело да мисли че Дездемона му изневерява. След това той я удушава. До смърт. - последните думи ги произнесах остро. Дочух възкликванията на учениците и се взирах в любопитните им очи. - А сега ще ви прочета края на историята. - отворих учебника и зачетох . -

"- Това е причината! Това е причината! - крещеше Отело. - Некя да не я назовавам пред вас, непрочни звезди. Това е причината, но няма да пролея кръвта й, нито ще порежа кожата, по-бяла от сняг! - Отело не сдържаше гнева си. Надвеси се над Дездемона и й даде право на последни думи.
- Плача, но със сълзи горчиви. - ридаеше тя. - Тази тежка мъка ме ранява. Там, където живееше доскоро любовта. Тя се събужда.
- О Дездемона! - викаше със сълзи в очите Отело.
- Ще дойдеш ли в леглото, господарю мой? - питаше Дездемона.
- Каза ли молитвата си тази вечер, Дездемона? - питаше той с една облекчена нотка в гласа.
- Да, господарю мой! - заклеваше се Дездемона. - Ала аз не разбирам! Какво искате от мен, господарю?
- Истината! - извика Отело. - Истината и само тя!
- Но господарю, аз не съм те мамила! - крещеше и се вайкаше Дездемона. По лицето й побиха тръпки. Тя усети студените ръце на Отело по врата си. През лицето на Отело минаха безброй гримаси. Тъжна, ядосана, наранена, влюбена и примамена. Във виковете, които се чуваха Дездемона искаше прошка за нещо, което не беше извършила. Отело, заслепен от ревност бавно стискаше ръцете си. Чу се вик! Крясък! Удар! И после всичко затихна. Може би една-две минути, но изглеждаха като цяла вечност.
- Ааааа! - изведнъж извика Отело. Всичко беше ясно. Той бе убил Дездемона и сега съжаляваше. Целуна я нежно и хвана пистолета, който седеше в шкафчето му. Ръката му се плънзна към спусъка и го натисна. Бум! от вратата потече алена кръв! Кръвта на вината"....

Когато приключих с четенето погледнах часа. Звънецът щеше да бие след десет минути, за това побързах да им дам домашната.
- И така, текста ви е на стр.153. Искам още веднъж да го прочетете и да направите анализ. Какво ще рече това. - извадих тебешира и записах на дъската. -
1. Яростност... любов.... омраза... Какво символизира тази история?
2. Чувствата на Отело в този момент.
3. Чувствата на Дездемона в този момент.
4. Обобщено описание на кървавата сцена при смърта на Отело.

Децата записаха всичко. Звънеца би и те излезнаха. Аз се запътих към кабинета си.

П.П. Ще ми пратите отговорите си по ЛС!

Днес беше първия ми час по Български. Водеше ни го моя ментор г-жа Пресли. В стаята бяха всички ученици и аз просто седнах до сестра си. Г-жата ни се представи. После всички, които не познаваше й се представиха. След това започна и урока. Беше за "Отело и Дездемона". Май съм я чувала, но не знех че е на Шекспир. И така, г-жата ни разказа урока, а после ни даде и домашата. Трябваше да направим анализ на откъса. После звънеца би и всички си излезнахме.

Малко преди да дойде за часът по български език при г-жа Пресли,Джордж на няколко пъти му стана лошо и повърна в столовата ей така без причина и не се чуставше добре.В последните няколко дни стоеше само в стаята си и се лукаваше,но състоянието му не се подобряваше.Едва успя някак да се добере до нещата си и да се облече,чустваше се толкова уморен и изцеден,но като пооправи малко бледото си лице и рошавата коса,взе си раницата и стъпка по стъпка отиде към кабинета.
Не беше много сигурно дали само Български език ще изучават или може би любимата му литература,така че спокойно можеше да се окажее,че ще имат двоен час в който и дават предмета да бъдат сляти.
Влезе вниматилно вътре и като се подпираше на стената,седан на чина си и си извади нещата,записа си някой неща и тихо замълча,докато учителката г-жа Пресли не ги заговори.
Интересът към този час беше видимо и за разлика от дурги часове,стаята беше пълна и студентите слушаха с дълбоко внимание урока,който представяше трагедията на Отело и Дездемона,която така се отарзи върху децата,че те мълчаха и дума не обелиха.Джордж остана дълбоко потресен о тсюжета и кулминацията на ромата и му трябваше малко време да си запише четирите въпроса,върху който всеки трябваше да работи за домашно.
Харесваше да анализира и макар,че не беше много вещ в тази област,щеше да се постарае с свои думи да интепертира по-важниет неща в този откъс.
Ободри се малко и щом се чу силинят и оглушителен звън на коридора,събар си нещата и заедно с другите си взеха довиждане с учителката и излязоха навън.

Оф! Досада! И днес имахме часове. Даже при директорката. Вчера не останах много с Вики и сега щях да я видя, ама се пак бях ядосан. Грабнах си раницата и отпраших към стаята. Всички се бяха събрали и аз просто седнах на най-удобното място. Г-жата ни се представи. После поиска ние да и се представим. Аз станах.
- Аз съм Стийв Стоунър. На 20 съм. Обичам мотокроса и хип-хоп музиката. Училището не е най-силната ми страна, ама... - замълчах. Г-жата ми се усмихна и ми даде знак да седна. След мен се изредиха и другите, а после г-жата започна да разказва за Отело и Дездемона и за тяхната луда любов и аз се размечтах. Съвсем не обърнах внимание на текста. Мислех си за Вики.... вчера когато играхме на Монополи тя просто ме разби. Но се държим сякаш сме брат и сестра и... Изведнж дочух нещо за домашни и се сепнах. Г-жата ни каза какво да правим и аз записах. Супер! Още труд - малко свободно време. Но нищо, аз съм в училище, това е нормално, ще го преживея!
Звънеца би и всички се ометохме.

Днес имах час. Бях им казала, че тази година ще се занимаваме усилено с пиеси от изестни майстори. Наблягах на Шекспир. Влезнах в чс и там бяха всички ученици. Е, не видях всички. Наталия ме помоли да я освободя от часа и тя явно нямаше да присъства.
- Здравейте, ученици! Днес ще продължим изучаването на Шекспирови пиеси. ДНес ще вземем комедията "Много шум за нищо". Ще ви прочета откъс - диалог. Моля да слушате.

"Леонато: Да науча в това писмо, че Дон Петър Arragon
идва тази нощ, за да Месина.
Пратеник: Той е много близо до това: той е не три лиги на разстояние
когато го е напуснала.
Леонато: Колко господа сте загубили в това действие?
Пратеник: Но малко от всякакъв вид, и нито един от име.
Леонато: А победата е два пъти по себе си, когато тези инициативи носи
живеят с числа. Да намеря тук, че Дон Петър има
дал много чест на младите флорентински нарича Клаудио.
Пратеник: Много заслужена от негова страна и също така припомни на той се е поемат над.
Дон Педро: Обещанието за възрастта си, това, на фигурата на едно агне,
подвизите на лъв; Той наистина по-добре
подобри очаквания, отколкото трябва да очакват от мен да
ви кажа как.
Леонато: Той е чичо тук, в Месина ще бъде много много
се радвам за него.
Пратеник: Аз вече са доставени му писма, и там
изглежда много радост в него, дори и толкова много, че радост може да
не се прояви достатъчно скромен, без знак за
горчивина.
Леонато: Каза да избухне в сълзи?
Пратеник: В голяма мярка.
Леонато: Един вид преливане на доброта: няма лица
валидно най-вече тези, които са толкова измити. Колко
по-добре е да плача от радост за радост на плач!
Беатрис: Моля ви се, е султана Mountanto върнати от
войни или не?
Пратеник: Знам, че нищо от това име, дама: не е имало такива
в армията от всякакъв вид.
Леонато: Какъв е тоя, който поиска, племенница?
Херо: Братовчед ми означава султана младоженец на Падуа.
Пратеник: О, той се връща, и най-приятен, както винаги е бил.
Беатрис: Той създаде своя сметка тук, в Месина и оспорва
Купидон на полет, и чичо ми е глупак, четене
предизвикателството, записан за Купидон и оспорва
него на птици болт. Моля ви се, колко има той
убити и изядени в тези войни? Но колко има
е убил? за наистина обещах да ядат всичките си убийства.
Леонато: Вяра, племенница, вие данък султана младоженец твърде много;
но той ще се срещне с вас, аз се съмнявам, не него.
Пратеник: Той е сторил добро обслужване, дама, в тези войни.
Беатрис : Трябваше плесенясали ям, и понеже holp да го ядат:
той е един много смел яде, защото е едно
отлично стомаха.
Пратеник: И добър войник също, госпожо. "
- Добре! - спрях да чета и отново погледнах към класа. - Това е откъса. Звънеца ще бие след малко. Запишете си домашната - взех тебешира и написах:
Анализ:
1. Напишете САМО главните героите в текста.
2. Какво иска Леонато?
3. Каква е Беатрис? Слугиня, знатна особа или друго?
4. Как тълкувате думите на Леонато: Вяра, племенница, вие данък султана младоженец твърде много;
но той ще се срещне с вас, аз се съмнявам, не него?

Звънеца би. Ако някой от вас иска повече информация отворете на СТР.134 Свободни сте.

Ще ми пратите отговорите си по ЛС.

Вчерашния ден беше много натоварен,тежък и изпълен с напрежение след който Джордж получи нервен психологически срив и легна на легло в резултат на това,че му дойде прекалено много входинте тестове и нещата,който трябваше да свърши.Някъде към обяд чак стана и без особенно видимо настроение бавно отиде до столовата и закусиЧестно казано това не беше най-добирят му ден и не изгаряше от желание да влиза в час,защото го беше налегнала такава скука и апатия,че сега хич не му беше до учене.
Посотя така неподвижно няколко минути,разбърка кашата си и като яде съвсем малко тръгна към днешният час,който иаше-български език и Литература и щом приситгна,без да чука като сянка влезе и се свлече на задния чин.
Трябваше му няколко секунди да проучмее къде се намира и машинално си извади тетрадката и писалкаат и заби парзен поглед напред,като една се крепеше да не заспи.
Госпожа Пресли влезе във видимо добро настроение и като съобщи,че днес Наталия ще отсъства,заедно с тях ще поработят върху пиесата на Шекспир Много шум за нищо и след като им прочете част от откъса,студентите щяха да поработят върху няколко въпроса.
Момечто напрегна цялото си внимание и в пордължеине на 40 минути успя съсредоточено и напълнто погълнато да изслуша откъса от пиесата,който му се стори малко объркващ и неясен,но пък схвана идеята на сюжета и му беше доста приятно.
Както обикновенно,след края на часа всички получиха 4-5 въпроса,който тпябваше да решат до следващият път и да се подготвят за понататъчните теми,поеми и пиеси.
Грабна си нещата и акато мина през малката тълпа от хора,с уморено лице тръгна към стаята си,да си изпие нужните витамини от който имаше тужда.

Тази сутрин станах много рано. Обикновенно часовете ни започват в 8.30 и аз ставах в 8.00 за да се оправя и закуся, а днес станах едва в 7 часа. Вчера не съм си лягал рано, напротив. Гледах кеча и си легнах към 2-2.30. И все пак ранното ставане не ми личеше на лицето. Бях свеж като току що набрани плодове и се запътих към днешния си час - Български език и Литература и при директорката ни г-жа Пресли. В стаята разпознах само Джордж и седнах до него.
- Здравей, Джордж! - метнах му аз.
- Здравей! - каза той изморено.
Реших да не го закачам повече, защото явно днес не му беше ден и зачаках да влезе учителката. Не чаках дълго и г-жа ПРесли влезе в стаята. ДНес изучавахме "Много шум за нищо". Г-жата ни прочете откъс от пиесата и за домашна ни даде анализ (както предния път), но този път тябваше да отговорим само на 4 въпроса и те бяха сравнително по-лесни. Не изискваха да умееш да пишеш, което ми запечата онази 5-ца. Ако не се лъжа (защото аз не обичам да помня за часовете) имам оценки само по БЕЛ и това означава че ще трябва да се стегна. Вчера не успях да напиша отговорите си по английски, които Вики ми беше дала за домашна и днес щях да търся г-жа Джоуджър, за да й ги предам.
Звънца би и всички излезнахме.

Вчера се върнах и на другия ден имах урок. Реших да не тормозия децата с литература, за това щях да им разкажа една история, а те трябва отново да отговорят на няколко въпроса.
Влязох в час. Няколко ученици бяха там. Аз влезнах в обозночанета за учители стаичка и си приготвих учебниците. Скоро чух гласовете на останалите ученици и звънецът би.
- Сядайте, деца! - казах аз. - Днес няма да слушате глупава литература. Днес ще говорим за ценностите на човешкото съществуване.
Видях много объркани физиономии, за това обясних:
- Това представлява наука за човешкия живот. Тоест, не сте ли си мисли какво ви е отредила съдбата? - всички възкликнаха единодушно "ДА!". - Е, днес ще говорим за това.
Извадих учебника си и зачетох:
- Ценностите на човещкото съществуване, параграф 3, алинея 6 - ... Всеки човек идва на този свят с три цели - да се роди, да живее и да умре. - прекъснах за да им обясня. - Ние ще четем за часта с живеенето. - сведох глава и продължих. -Човешкия живот се крепи на това, как той ще го подреди - от едната страна и на това, как му е отредено да бъде подреден - от другата. В първия смисъл ние подреждаме, решаваме и заглаждаме живота си, но не избягваме трудности, пречки и понякога - фатални случки. Всяка случка променя нашия живот, за това крепенето му е непостоянно. При разклонение на везните се получава промяна на бъдещето и се отваря нова порта за живота на човека. Той, от своя страна, получва 3 шанса да я преобърне - своят опит, помощта на някой близък или пък непознат, и милостинята на Бог. Най-често трите шанса се пропукват и се получава дупка в простанственовремевия континиум. При такова изкривяване на нещата човек трябва да подреди живота си наново и да разпери картите на едно ново и непознато бъдеще. В живота има и непланувани неща - смърт, болест... в такива случеи се получава ново бъдеще, което този път не можем да променим и остават само двете възможности - помощ и милостиня... - пропуснах малко и минах направо на 4 параграф. - Накрая, при смърт остава едниствената възможност - милостинята, но Бог решава дали ще отдели сила за твоето съществуване или ще опрости началните ти грехове - да ти подари смърта... - спрях дотук и погледнах часовника си. След 10 минути щеше да бие звънеца, за това дадох домашната:
- Запишете си домашната - тя се състои от 1 въпрос: Съществуването на един човек променя ли бъдещето на всички?
Звънецът се бавеше, за това разясних домашната:
- Искам кратко текстче по този въпрос - да разсъждавате какво значение има едни човешки живот върху друг или върху всички останали.
Най-накрая часът свърши и аз се отправих към кабинета си.

Днес г-жа Пресли се връщаше и аз руших да отида в часа й. Не че имах някакво желание. Беше ми много криво и заядливо. Избягвах контакт с хората, за да не избухна пред тях, но просто трябваше да отида на този час и поне ведъж да не заспя.
Г-жата ни прочете някаква объркана тема за човешкото съществуване. Не разбрах половината, но домашната ни беше свързана с този текст. Странно, животът е бил голяма наука. Добре, че я нямаме в училище, но покрай билогията май ще я разучим. Е, ще изтърпя.
И както бях потънала в мисли звънецът би и всички излязохме. Аз се върнах в стаята си, но поне едно време реших да си поговоря с г-жа Пресли и се запътих към кабинета й.

Завръщането на госпожа Пресли се разчу из целият университет и тази новина предизвика такъв небиваинтерес,че беше доста трудно човек да мине по коридорите,без да се спъне иили пък удари в някого.Лично Джордж,който преди около 20 минути имаше неблагоразумието да съсипе любимата си тениска с мастило,се радваше на завръщането на госпожата и сенадяваше,че часовете,който имаха досега ше бъдат все така хубави и занимателни.
Момечто се постара да се представи колкото се по-добер перд еня,в смисъл не искаше да изглежда като някой търтей и като се облече както подобава,не се забави много и влезе в стаята.
Без приказки седна на мястото си и се заслуша в г-жа пресли,която им представи днешната тема за човешкото съществуване и каква полза има това за всеки от хората.Беше дълга и на омменти момчето не разбра някой неща,но с слушане и дълбока концентрация,успя да навлезе в нещаат и само можеше да ръкопляска за прекрасната тема.
Записа си на един лист домашната за следващияпът,леко се прозя,просто по навик и излезе от сатята в много доволно настроение и с голямо усърдие щеше да се захване за домашното,поне сега имаше доста време и можеше да го запълни с работа.