Дескотека "Fatal"

Със сестричката ми се запътихме към дискотеката, за да я запазим за 1 и 2 октомври. Тогава щеше да се състои ревюто за уиформите и аз усилено работех по якой проекти. Трябваше да използвам и дизайнерския клуб, за да ги ушия.
С Вики взехме такси и след 15 минути бяхме в дискотеката. Един човек седеше от пред. Май беше охраната. Той не мърдаше и Вики застана пред него. Започна да му маха и разни такива щуротии, а аз я придърпах и влязохме вътре.

С Нати влезнахме в дискотеката и аз огледах мястото, определено ставаше за ревюто на униформи. Чудех се защо точно ние трябваше да запазим мястото, можеше да е всеки от учителите, но все тая. Нати срещна един мъж и започна да разговаря сериозно с него, може би беше собственика на дискотеката или нещо подобно.
Реших да седна на един от столовете докато милата ми сестричка се накани да си тръгнем. Говореха поне 20 минути. Отидох при сестра си и я попитах кога ще си ходим.
- Изчакай малко Вики, вмомента се опитвам да запазя дискотеката за ревюто!- Наталия можеше да е доста ами избухлива. След около още 10 минути тя свърши разговорът си с господина и се запътихме отново към университетът.

Днес е денят на ревюто. Обляках се с нещата, които си купих вчера. Изглеждах наистина превъзходно. Запътих се към дискотеката. Когато пристигнах бях една от първите. Дискотеката беше окрасена великолепно. Имаше много балони, масите бяха наредени с коктейли. Имаше и голяма сцена също окрасена с балони. Учениците, които бяха там разговаряха оживино за униформите, които са направили. Аз седнах на масата, която беше предназначена за учителите. Взех си един коктейл и зачаках да дойдат колегите.

Учителите започнаха да прииждат. Всички бяха много развълнувани. Зад сцената всички обсъждхме моделите, които сме направили. Исках всеки детайл а е перфектен, но после разбрах, че няма смисъл и малко го дадох в готик стил.
Бях първа и затова си поех дълбоко дъх. Оправих прическата си и излязох. Носех:


След това трябваше да обеся защо съм избрала това съчетание.
- Синьото слиза от мода много рядко, за това е страхотно като избор. Късите поли са за предпочитане при... така да се изразя... секси краката. Ризката придава училищен вид, а полото се допълва чудесно с полата. Шапката придава вид на малка ученичка. Ботуши през лятото са най-добрия избор, а чантата е класическа "Arturo Vitaly", така че няма равна.

Учителите отпиха, погледнаха още веднъж избора ми и г-жа Монсън взе думата.

Първа на сценета излезна Наталия. Личеше си, че е малко притеснена, но се справи отлично според мен. Беше измасйсторила невероятна униформа, която съм сигурна, че всяко момиче ще я носи с удоволствие. С другите учители започнахме да обсъждаме униформата. Аз дадох максимум точки и оставих колежките ми да си помислят. Тогава аз отидох при Наталия, за да я поздравя:
- Наталия, моите поздравления. Браво наистина уникално съчетание. И да знаеш, че засега ти си ми фаворита. Пожелавам ти успех и да си на финалната права. А за сега бъди сигурна, че минаваш този кръг, но има и голяма конкоренция затова ти пожелавам успех!

Всички модели ми харесаха. Не знаех какво ще правим. Дали да избираме един или ....
- Така, за първия костюм. - започнах аз. - Наталия, съчетанието ми харесва, добро, стилни и същевременно в училищен дух. - после продължих с избора на Вики. - Вики, твоите идеи са страхотни, практични и изпъкващи. Това най-много ми харесва. - накрая трябваше да кажа нещо и за идеята на новата ученичка. - Карираната пола сега е на мода, но блузата .... не ми харесва, че е като на.... на фръцлите. Иначе е много добре.
Казах това, после отпих от шейка си и се обърнах към колежките, да чуя тяхното мнение.

Реших да изненадам Вики. Дойдох дискотеката. Тя ме позн, което не беше особено трудно и отидохме да си поръчаме нещо за пиене.
- Искаш ли да те запозная със сестра ми? - попита ме тя.
- Ами, аз я видях да излиза с едно ново момиче и....
- Явно си е тръгнала. - каза Вики отчаяно.
- Няма проблем. - казах аз и й се усмихнах. Прегърнах я и отидохме да седнем на диванетие. Тя се облегна на мен и ми разказа как е минало ревюто. Когато свърши се сетих!
- Искаш ли да отидем в стаята ми? Тук е много шумно и не можем да си поговорим... - казах аз и преди да довърша Вики ме прекъсна.
- Защо? Имаш да ми казваш нещо ли? - попита ме тя и ми се усмихна. Нейната усмивка беше много готина. С нея не ми липсваше слънчето. Вики беше уникална и още първия път когато я видях много си паднах по нея.
- Не... ами просто... Преди ревюто ти беше много заета и не ни остана много време на саме и за това ....
- Ясно,... картинката ми е ясна. - каза Вики. - Добре! Да тръгваме.
Тя си взе чантата и плати сметката. Аз я хванах за ръката и излязохме от дискотеката. Скоро стигнахме в университета.

С Вики отидохме до дискотеката. Пред входа имаше бодигард и трудно ни допуснаха, но някак се вмъкнахме. После отидохме до бара и си взеха напитки. Из цялата дискотека имаше дивани и канапета. С Вики седнахме на един от тях. Аз отпих от моята напитка и я оставих на масата пред мен. Днес беше много шумно и пълно. Тук трудно щяхме да си говорим, но има ли нужда от думи?

Отидохме на дансинга. Музиката щурееше и беше страхотна. Мислех с нещо да й направя комплимент:
- Имаш страхотни очи! - казах аз.
- А? - попита тя, явно не ме чу, заради силната музика.
- Имаш красиви очи! - извиках аз още по-силно.
- А? - попита тя в разгара на танца си.
- Имаш красиви очи!!!! - това беше неловко. Защо това парче не беше по-дълго? Всички перили поглед в мен, дето се извиках като пълен идиот. На Вики май не й беше неудобно, дже се радваше.
- Благодаря! - кза тя и ме целуна нежно.
- УУууу! - чеха се възглеци от тълпата.

След страсната целувка, която взе да ни става навик Вики ме попита дали иска да отидем някаде.
- Да, тук става малко пусто. - казах аз с раздразнителен глас. Вики ми се усмихна мило и предложи:
- Искаш ли да иде в стаята ми? На саме сме и учителите не се разхождат да ни проверяват по това време.... ако разбираш.
- Не е ли забранено? - попитах аз, но не ме беше много грижа за правилата.
- Какво? - попита ме тя с жален поглед. - Нима не би прехвърлил едно правилце заради мен?
- Разбира се! - казах аз толкова сигурно. Грабнах си палтото, хванах я за ръката и се изъкнахме от навалицата. Качихме се на такси (което ми напомня да си взема кола) и се върнахме в университета.