Кафенето

Скоро щеше да започне учебната година в университета,така че Джордж реши да пообиколи малко мястото и да разгледа докато имаше възможност.Вчера съобщиха,че учебната година ще започне много скоро и още от сега трябва да е готов за учебните часове.Събуди се в доста спокойно настроение,цялата нощ спа спокойно и не можеше да се оплаче от престоя си тук.Пътуването пермина съвсем гладко и нямаше никакъв проблем пир настаняването си.
Стаята му беше просто превъзходна и той се чустваше като у дома си,с тази разлика че близките чу бяха далеч от него.Какно всяка сутрин,след ставане той се изкъпа,изми се,облече нови и свежи дрехи и се отправи към кафенето на университета.Беше му любопитно дали тук кафето ще бъде по-добро от градът или щеше да я някаква помия.Джордж пристигна доста рано и тъй като нямаше никой още,приближи се до бара и си взе едно топло горещо кафе.Имаше и закуски,но не беше гладен и седна на една от близките маса и отпи от напитката.
Тя веднага му върна свежия и бодър вид,доста добре му се отрази и започна да пие.Знаеше,че тук по-често идваха учителите,но едва ли имаха нещо против ако за малко поостане и се наслади на приятната обстановка.

С Наталия тръгнахме към кафенето, най-накрая щях да хапна нещо, имах чувството че не съм яла от цяла вечност. По пътя си мислех за училище. Дали щеше да е забавно? С колко хора щях да се запозная? И дали ще ме харесат? Мислех си само за такива глупави неща. Дори нямаше значение, нали си имах вече приятелка, при това добра приятелка. Когато стигнахме в кафенето, то беше празно, почти. На една от масите стоеше едно момче, беше с тъмна коса и изглеждаше добре. Казах на Наталия и тя се обърна към непознатото момче.
- Да отидем ли да поздравим?- попитах объркано Наталия.
- Мхм- отвърна тя и отидохме при момчето.
- Здравей, аз съм Виктория, а тя Наталия- казах и се засмях на представянето.
- Ъмм, аз съм Джордж - момчето се представи.- Приятно ми е!-добави той.
- Аа, да и на нас.- казах леко отнесена.

Когато стигнахме кафенето имаше едно момче. Поздравихме го и се запознахме.
-Ти учител ли си или ученик? - попита Вики.
-Ученик, защо? Не ми ли личи?
-Не, не! - заобеснявах аз. - Просто допреди 2 часа Вики се заговори най-спокойно с учител, мислейки го за ученик.
-Ами ти? Кога пристигна? - попита Вики.

- Ами ти? Кога пристигна?- попитах момчето, което седеше на една от масите. Беше ми интересно защо, как и кога са пристигнали "новаците", каквато бях и самата аз. Да бях новачка, пристигнах преди 2 или 3 часа и вече обърках една учителка с ученичка и я заговорих най- спокойно. Държах се с нея все едно ми е връсница и се надявах да не се е разсърдила, да не съм я обидила по някакъв начин. Може би нямаше да издържа тук и една седмица. Просто не се чувствах точно на място. Не познавах почти никой, само Наталия и една госпожа, а и новото момче пред което стояхме в момента. По лицето ми се изписа паника и Наталия явно разбра защото се опита да направи нещо.
- Ехо, Вики добре ли си?
- А дам нищо ми няма!-казах.

Появата на двете нови момичета веднага привлякоха вниманието на момчето,което се зарадва,че щеше да си парви компания с някой.Не обичаше да стои сам и затова се възползва от възможността и ги покати да седнат при него.
Не обичаше много да се заглежда по хората,но от пръв поглед се виждаше,че едното момиче беше ученичка,а малко по-голямото вероятно беше учителка,но изглеждаше доста млада да изпълянва тази длъжност.
Веднага стана обект на техният интерес и веднага последваха редица въпроси и затова изчака,докато свършат.
Изглеждаха доста мили и симпатични,така че нямше да е лошо да се сприятели с тях.
-Вчера пристигнах,но нямах време да разгледам наоколо.Успях само да се настаня наоколо и веднага си легнах,защото бях доста изморен и ми се спеше.
-Какво ще кажеш за университета,хареса ли ти?-попита по-серизното момиче Наталия,докато Вики не знайно защо изглеждаше доста завеяна и разсеяна.
-Не много,обаче успях да се запиша за някой от клубовете-по футбол,актрьорско майсторство и Баскетбол.А някоя от вас ще посещава ли тези клубове или пък имате други занимания?-попита момчето и си отпи от топлото кафе.

В това време влезна госпожа Монсън. Вики съвсем отпадна като я видя. Тейлър отиде до тяхната маса и поздрави любезно. В този момент Джордж и каза приятелски:
-Здрасти! И ти ли си нова? Как се казваш?
Тогава Наталия го сръчка и му пошепна:
-Това е учителката по математика!
Джордж доста се засрамии се поправи:
-Извинете госпожо! Аз... аз... - почна да заеква- Много съжалявам! Да Ви се представя. Аз съм Джордж Фелтън. - каза той спокойно.
На Тейлър, момчето много и харесваше и знаеше, че и той ще бъде добър и прилежен ученик. Тя каза:
- И на мен ми е много приятно да се запознаем. Аз съм Тейлър Монсън - Вашята учителка по математика!
-Аз много съжалявам, че се обръках! - каза Джордж.
-Не се притеснявай! Днес ми е за втори път. Твоята колежка Вики също се пообърка, но след това с нея станахме много доби приятелки. Нали Вики?
Вики досега беше пребледняла и не взимаше участие в разговора, но след зададения въпрос тя отговори гордо "Да!".
Тя знаеше,че щом учителка те мисли за причтел при нея ще имаш голями успехи. Тогава Тейлър каза:
-С Наталия също сме приятелки! Надявам се бъдем и с теб Джордж!
И учителката отиде да си поръча кафе.

Към нас се присъедини Тейлър ( учителката която обърках с ученичка). Цялата се изчервих като видях, че се насочва насам и се заоглеждах на къде мога да избягам. Учителката дойде на нашата маса и Джордж я поздрави и я заговори приятелски, аз се залях от смях докато Наталия му обясни, че това е учителката ни по математика. Най- накрая да не съм сгафила само аз. Джордж започна да се извинява на уч.Тейлър Момсен. Тя съобщи че с нея сме приятелки, а също така и че Наталия и тя са приятелки и каза на Джордж че се надява и с него да се сприяделят.
Реших да сменя темата.
- Е за какво ви се говори?- попитах и се засмях на тъпата нова тема която измислих.

Трябваше му известно време да перодолее ужаса от факта,че това е госпожата по матеманика и на момчето му се идеше да потъне в земята от срам.Така я беше заговорил,сякаш беше някакво момиче от университета,а като разбра каква е направо му се прийска да се гръмне.Няколко минути му отне докато се посъвземе и позамаже положението,но за щастие госпожа Монсън се оказа доста мила и разбрана жена и влезе в положението му.
Каза му няколко успокоителни думи и го увери,че няма да получи наказание или пък е извършиле нещо лошо за това,че я помисли за студенка.Положението беше наистина комично и неудобно и другите се чудеха къде да се дянат и щом се отдалечи от тях,той си пое въздух и каза:
-Такъв срам никога не съм брал.Как успях да сбъркам госпожата по математика по такъв начин,ама че съм глупак-завайка се Джордж,но реши да се успокои малко и да забрави за станалото.
-Нищо не е станало,даже много се забвалявах-отвърня му Наталия,по чието лице се четее силна усмивка.Вероятно и тя е искала да прихне от смях,но е успяла да се овладее на време,преди да е станало нещо още по смешно от това.
Момчето реши да погледне с чуство на хумор на случката и се поуспокои малко.Дояде си закуската,която покрай цялата тази бъркотия беше забравил и попита:
-Осевн госпожа Монсън,имате ли си идея кой ще са останалите ни преподаватели?Дали сте ги виждали или още не са пристигнали,за да се запознаят с нас?

Официално взех решение! Ще помоля директорката да ми даде джлъжност "Сръчкай на момента". За втори път ми се случва да обеснявам на някого, че това е учителката ни по математика. Ама и тя си е виновна. Кой я е карал да става учителка толкова млада? Както и да е.
-Осевн госпожа Монсън,имате ли си идея кой ще са останалите ни преподаватели?Дали сте ги виждали или още не са пристигнали,за да се запознаят с нас? - попита Джордж.
-Да, аз проучих! Единствените даскали са г-жа Монсън - по математика, г-жа Джоунс - по география, г-жа Джоуджър - по английски и директорката г-жа Пресли - по Български.
-Яко! На вас кой ви е ментор? - попита Вики. - На мен г-жа Мелиса Джоунс. Иеее!!! Ще имам добри оценки по най-слабия си предмет! Три пъти ура за университета!
И Вики взе да подскача из кафенето. Г-жа Монсън се приближи до нас и загледа Вики учудено. Следеше я с поглед, което си проличава, че си е клатила главата като недуомяващ в час по математика.
- Мойта е директорката! Супер! - извиках аз, готова да последвам Вики. - Няма да ме наказват, няма да ме наказват! - затананиках си аз и заскачах из кафенето като Вики. Г-жа Монсън беше объркана. Оставаше само Джордж да се присъедини.

Невероятна веселба настана наоколо,още малко и нищо чудно и момичетата да поискат да полетят над сградата.Така се радваха,все едно са спечелили конкурс за красота.Джордж ги гледаше и му ставаше приятно,че е попаднал на толкова готина и весела компания,нищо че са само момичета.Важното за него беше,че са весели,забавни и знаят как да водят разговор с останалите.
Полека лека дойде редът на менторите и всички до една се изредиха и започнаха да се радват и подскачат от вълнение,вероятно са ударили джакпота с такива учителки.Вярно беше,че и той се беше записал при една дурга учителка обаче досега тя не беше идвала тук и не бе имал възможност да разговаря с нея.
-Аз пък се записах при госпожа Забрина Джоуджър,учителката по английски,само че не съм я виждал досега и не знам дали ще съм при нея-каза момчето и му стана неприятно ако се окаже,че учителката въбоще няма да идва в универисета и цялата работа е била напразна.
-Браво,имаш късмег-усмихна се Вики и го поздрави.-Госпожата е много мила и няма да имаш никакви проблеми с нея.В момента тя е в отпуска,но това не значи,че няма да се върне.
-Радвам се,защото ще е жалко ако нямам учител по предмета,който обичам най-много-отвърна Джордж и се разсмя като си представи реакцията им,ако научат колко езика знае в дествителност.

С Ели подскачахме от радост, макар и радоста вече да ставаше все по - безсмислена. Реших да завържа разговор с Джордж, все пак е първото момче което срещам в в това училище.
- Е Джордж, ти с какво мислиш да се занимаваш, знаеш, като завършим!? - попитах го зяпнах въпросително. Отклоних за малко поглед, за да видя как Ели още подскачкаше от радост, че нейният ментор е директорката след което ак се обърнах към Джордж. Той се замисли за миг и ми отговори.....

Едва се сдържа да не се разсмее при вида на Виктория и оше повече когато тя зяпна срещу него,тогаво стисна слино чашата си,за да не направи нещо откачено.Това момиче му ставаше все по-симпатична и умееше да забавялва хората поедин необикновен и щур начин.Опитвайки да се концентрира върху въпроса,той имитира сериозно изражение и като пое дълбоко въздух каза:
-Все още нямам конкретни планове за бъдещето,но смятам да уча здраво,за да мога да се реализирам и да постигна мойте цели.Не съм мислил точно,но може би ще искам да се насоча към лекарската професесия,за да помагам на хората или пък към филмовото изкуство,където да мога да покажа таланта си на актьор.
Накратко каза какво мисли по този въпрос и се зарадва,че не му зададе друг,защото тогава можеше и да прихне да се смее,че тогава нямаше да се спре.
Беше му приятно да си говори с тях,но осъзна че е време да се прибира и затова се обърна към тях и си взе довиждане:
-Съжалявам,че ще трябва да ви оставя,обаче имам малко работа да върша,пък искам малко да почина,така че дами за мен беше удоволствие да сезапозная с вас.Може някой път да ми дойдете на гости или пък да излезем някъде-момчето галатно целуна по ръката всичките момичета и като им се усмихна за последен път,бавно се отправи към крилото с стайте за спане.

Джордж си тръгна от кафенето и останахме само аз, Наталия и госпожа Тейлър Момсен. Наталия седна на масата до мен и се загледа в една точка. Може би от скука или нещо такова.
- Е какво ти се прави?- попитах я и тя отклони поглед от точката в която се заблея, погледна ме и каза.........

- Не знам! Аз смятам да се прибера в стаята си и да уча за входните тестове. - отговорих аз на въпроса на Вики. После се обърнах съм г-жа момсън. - Г-жо, нали ще имаме такива?
- Да! Ще се подготвим и после ще ги направим. Оценките ви ще се внесът малко след теста.
- А ако някой учители отсъстват? - попита Вики сякаш заинтригувана, но вътрешно щастлива.
- Ами, ще видим какво ще каже директорката.
- О добре! - отвърнах аз. - Аз ще тръгвам! Чао на всички! - станах от масата , помахах им и се отправих към стаята си.

В кафенето останаха само Вики и г-жа Монсън (насаме). Ученичката бързо си измисли оправдание, за да не остане с госпожата:
-Ъм... Госпожо ще ме извините ли, но трябва и аз да уча за входните нива!
-Добре! Подготви се хубаво!
-Довиждане!
-Довиждане!-каза Тейлър.
Вики излезна от кафенето. Госпожа Монсън си допи кафето, плати сметката и се запъти към стаята си.

Вече наближаваше 13,00 на обяд и на Джордж му беше писнало вече да стои в стаята си и да лежи,защото напоселдък се чуставше доста зле и нямаше никакъв апетит.Освен това непрестанните входни нива и домашни работи също запълваха времето и от толкова много работа,организмът на момчето отслабна и състоянието му се вложи.
След като се почуства малко по-добре,реши да отиде до кафеенто на университета и да се ободри с някой напитка,тъй като вече мина часът по български,изпрати си домашната и имаше вече свободно време да прави каквото си иска.Набързо се облече и след десет минути вече беше на място и си поръчваше горещо какао с мляко,две кифлички и прясно изцеден портокалов сок.
Седна на една от близките маси и с вълчи апетит започана да яде,а за да разнообрази малко времето си беше си купил от павлионнна няколко спортни списания за коли и ги разглеждаше с жив интерес.
Наоколо нямаше никое от момичетата,вероятно са луднали пак в мола и си харчат парите,но пък досега не бше срещал друго момче с което да си поприказват като хората.

След като приключих урока се прибрах в стаята си. Хвърлих си един деш, сложих си малко гел за коса и се преоблякох. После написах домашното си по Литература и по Английски език и ги изпратих на г-жите. След това се запътих към кафенето. Надявах се да видя Вики, но нея я нямаше. За сметка на това видях Джордж. Изглеждаше ми значително по-добре. Отидох да седна до него.
- Ей, Джордж! Как си? Изглеждаш много по-добре. - казах аз и после си поръчах една бира.

Така се беше фокусирал върху сипаснията и закуската,че не видя кога при него дойде Стийв и си поръча една бира.
Личеше си,че е в добро настроение и това можеше да му повлия положително и на смия него,защото имаше нужда от малко компания и все пак трябваше да разнообразява времето си,а не да стои като кукувица в стаята си.
Изненада се от факта,че си поръча бира,защото може би учителите не одобряваха такова поведение,но му стана приятно,че им с кого да си поговори малко.
-Здравей,не те видях,тъкмо си довършвах закуската-обясни Джордж и тъкмо когато си дояждеше една от кифличките,чащага с мялко се изсипа и намокри не само него,но и неговият събеседник.
-Няма нищо,чака ще оправя тази каша-реагира бързо Стийв и като взе един попивателни кърпички,избърса масата и не остана следа от изляното.
Джордж се чустваше малко стренат и напрегнат,не можеше да се отпусне напълон и имаше чуството,че всеки момент някой може да го стресне.
-Изивнявай за това, в последно време хич ме няма и не зная какво правя.Ина че благодаря,вече се съм по-добре и най-сетне оздравях-каза с въздишка той и си отпи от сока.А ти ще идваш ли на екскурзията,която организира директорката?

-Ами, не съм сигурен. Нямам идея кога ще е и дали графика ми е свободен. Хей, ди си виждал случайно Вики? - попитах го разтревожено. Вики не се мяркаше в часовете, а единствения час, който посети наскоро беше часа, в който отсъствах. Гадост. Защо не се запише на баскетболните тренировки? Наталия и Хилъри изглеждаха много добре тогава, сигурно и Вики ще е страхотна. А и аз мога да й помагам.
- Като се замисля, не. - прекъсна размислите ми Джордж.
- Хей, братле! - извиках аз на Джордж, потупвайки го по рамото. Или не точно... - Забравих да те питам! Ти имаш ли си някоя женска мацка тука? - обичам да задавам този въпрос. Ако има ще обменим опит. Ако няма опита ще трае само в едната страна. И все пак ми беше интересно кого си е избрал.

Този въпорс буквално го стерсан и му трябваше няколко секунди да осъзнае за какво всъщност.Не беше очаквал подобен развой на нещата,пък и той досега не се беше замислял върху това.Все пак беше дошъл да учи и да получи нужната квалификация,а не да сваля колежките от курса.
Усети се,че се изпотява но бързо се овладя и с престорен глас каза:
-Честно казано,не съм тръгнал да свамялм момичетата тук.Всички са хубави и добре изглеждащи,обаче не ми се занимава с тях,пък и обичам свободата си-завърши Джорд и спокойно си изпи сокът и се надяваше,че с тази теме е свършено.
-Явно в такъв случай си от новобранците,но няма значение.Но все пак може и някой конкретно да ти е направила впечатление?-пордължи да настоява Стийв,надявайки се да разбере нещо повече.
Джордж обаче беше като същинска гробница и отблъскваше такива въпроси,защото наистина нямаше такива преки контакти с тях,за да каже даля никя му харесва или не.
-Нищо специално,имам по-важни работи от това,да търся гадже,това вероятно ще сатне по-нататък с времето-завърши той,който определон не си падаше по евтини флиртове с момичета и ако започнеше връзка,искаше всичко да е в реда на нещата и да е сериозно.
Не му беше по вкуса да излиза с всяка срещната,но това засега не му влизаше в плановете,така че въобще нямаше и за какво точно да мисли.

Обикновено не се отказвах, но видях че Джордж няма намерение да се занимава с момичета, така че отклоних темата.
- Искаш ли да играме футбол с останалите от футболния отбор?
Джордж отпи още малко от сока си, прелисти още една страница от списанието, което чак сега забелязах и отговори:
- Добре, да вървим! - каза той и плати сметката. Аз оставих и моя "дял" и тръгнахме по пътя.
- Мисля да се обадя на Вики. - подхвърлих аз . - Да дойде на терена. После може да излезем. Ти имаш ли други планове? - попитах Джордж, докато слизахме по стълбите.

Идеята му за футбола му допадна и нямаше нищо против да си спретнат един приятелски мач и да порверят силите си.Отдавна не беше играл,но пък доста си го биваше и сега щеше да разбере в каква кондиция.
-Планове,планове,палонве-замислено повтори момчето няколко пъти,после поклати глава и когато вече бяха излезе от кафенето,се спря и каза:Не,нямам никакви разбира се.Не възнамерявам да ходя по магазините,това е задължение на момичетата,но пък ми харесва това после да ди спретнем едно приятелско събиране.
Стийв остана вероятно много доволен от това,защото не се стърпя и го потупа толкова дилно,че едва не се задави,но карай важното беше,че ще има с кой да се мотое наоколо.
-Знаех,че няма да ме разочороваш.Ти си мой човек-усмихна дяволито новият му приятел и продължи:В такъм случай след мача ще се разеберм с момичета за мястото и отиваме да купонясваме.
Джордж поккрай своите заболявания нямаше възможнос да отиде никъде и сега му се падна възможност да излеез и да подиша чист въздух,а не да стои затворен в стаята си.
Той само кимна с глава и двете момчета тръгнаха към мястото,където беше Виктория и да я уговорят да дойде на футболното игрище.