Стаята на Наталия Койл

В играта си Стийв не се усети и напипа сутиена ми. В този миг се изчервих, станах нервна, защото това беше твърде интимна част от нашето приятелство, което беше напрага да се превърне в нещо много по-голямо. Бутнах го във фонтана и побягнах от "подписаната ми смърт". Той ме подгони. Бягахме до стаята ми. Влязох вътре и тъкмо да затворя той я блъсна и налетя вътре. Аз я заключих ( да не ни чуят даскалите, не за друго ) и побягнах из стаята си. Той без да иска стъпи в джакузите и аз пуснах парата. Тя беше много гореща и бързо го изсуши. След праната баня гоненицата ни продължаваше. Накрая ме дотигна и ме хвана за ръката. Издърпа ме и се озовх в обятията му.
Очите ни говореха, устите - не. Той беше толкова красив ....

... Гледахме се безмълвно. Тя не проговаряше, аз не проговарях... всичко беше, не знам! Не ме бива да описвам. Неохотно се доближавах до нея и накрая я целунах. Една нежна целувка. Кадифена. Романтична и прекрасна. Тя не отвърна, но и не ме избута. Аз сам спрях, защото е знаех как ще реагира. Тя само ме гледаше. Сложих ръцете си на кръста й и повдигнах блузата й. Започнах да я обгръщам и отново изпитах желанието да я целуна. Тя обаче ме избута и каза:
- Не, Стийв! Не! - отговори тя и не смееше да ме погледне в очите.
- Защо? - попитах аз. - Усещам, че и ти го искаш! - опитвайки се да разтопя леда сам се напъхах в него.
- Ти каза, че това не те интересува. Явно само това ти е нужно, но тъй като Вики не ти се даваше ти я заряза. Не забравяй, че сме от една и съща кръв и и двете си имаме достойнство.
Отиде до вратата, отвори я и ми показа пътя навън. По пътя аз пак я погледнах и осещах нещо много различно в очите й. Нещо различни от думите й...

Боже мой! Како се беше случило до преди малко? Преди да затворя вратата след неговите стъпки. Боже! За малко да изглеждам като пълна смотанячка. На време му дадох знак да се спре, о не спирах да мисля за двата интимни момента. Какво бях направила! Боже мой, какво стана току що!?
Легнах на леглото ми и заплаках.

След изморителния час се върнах в стаята си и звъннах на стара приятелка от Пицбърг.
- Слънчо, какво правиш? Защо не се обаждаш? - попита ме тя.
- Извинявай съкровище! Нямах време.
- Какво става? Как е сестра ти? Ти? Даскалото?
- Всички сме ОК. Напоследък в живота и на двете ни навлезе едно момче - бившото гадже на Вики.
- Така ли? И какво стана? Да не би сега вие да сте гаджета?
- Там е проблемат. Случиха се много интимни случки и може би започвам да го харесвам, но ако сега се хванем и може да засегна сестра ми. Все пак - той скъса с нея.
- Аха... и ти от чиста съвест го зарязваш?
- Е... не беше точно така....
- Стига де, знам ги ваще номера! Както и да е. Е, какъв е той?
- А не! Не ми се говори за това. Кажи, как е в Пицбърг?
- Дъждовно, както винаги. Наще събират пари, за да ме пратят при теб, но засега трябват още много.
- Можем ли да помогнем?
- Мне, няма нужда. Аз работя, така че ще се спхравим скоро...
- Скоро е относително казано. Имах ужасен час. През цялото време ми се спеше, а накрая даскалката ме нахока.
- Ха-ха! Боже мой!? Нищо ново под слънцето!
- Добре, стига! Ще затварям! ББ!
- Адиос!
- Сайонара!
- Дасвидания!
- Оревоар!
- Чао, сестричке!

Сестра ми, разбрала какво се случи със Стийв, дотича веднага при мен и започна да ме успокоява.
- Спокойно Нат, всичко е наред! - каза ми тя.
Избърсах сълзите, които се стичаха по бузите ми и лека усмивка полази по устните ми. После пас изчезна. Погледнах я и не знаех какво да кажа. Не стига, че целунах Стийв, а и сестра и беше гадже с него...
- Не разбираш! Аз сгреших. Той ти беше бившо гадже, а аз се целувах с него.
Баща ни беше много строг относно момчетата. Ако сега знаеше какво е станало щеше да откачи. За щастие нито една от нас нямаше намерение да ми казва.

Сестра ми звучеше твърде спокойна, но я познавам от 18 години и тя не може да ме заблуди. Усещах, че споменът за Стийв напираше в нея и тя бе готова да се разплаче, но се държеше заради мен. Каза ми да излизам с него, но аз така и не го виждам, за да поговорим. А пък и го изритах от стаята си.
- Аз го изхвърлих от спалнята си като мокро куче. Той няма да ме пусне и на 100 мили от себе си. - отвърнах аз, вече много по-добре. Сестра ми се замисли продължително. Времето започна да се бави. Сякаш беше спряло. Не знаех какво ще става от тук на татък и не ми пукаше. Стийв навлезе в живота и на двете ми, а Пицбъргата не ми помогна особено със съветите си. Но аз имах цел - да уча и да преуспея в живота си. Стийв беше просто пионка, която или трябваше да заобиколя, или да й позволя да тръгне с мен. Но решението не беше толкова лесно. Та аз дори не познавах Стийв, а вече исках да съм с него. Желаех го, а сигурно и той мен....
- Какво да правя? - попитах я аз. - Искам го, но не знам какъв е ....

- Спокойно! Излез с него, свестен е! - казах на сестра си. Да беше малоумник, но свестен малоумник. Или поне беше преди.
Една дълбока въздишка и бях готова да кажа на сестра ми какво да направи, макар и част от мен да не искаше.
- Обади му се! - взех и набързо телефона от чантата набрах номера на Стийв и й дадох да говори. - Хайде глупчо. Говори с него! - засмях се и след това се заслушах в разговора им.

Ceстра ми най-нахално ми пробута телефона да говоря със Стийв.
- *Хей, пичове! Тук е Стийв! Оставете съобщение!* - чу се гласова поща
- Видя ли! Няма го! - казах аз и пробутах телефона на сестра ми. Тя обаче най -безмилостно ми го върна. - Аллло!? Стийв? - попитах аз.
- Нат? Ти ли си? - попита той. - Защо ми звъниш?
- Ами... ами.. - сестра ми ме сбута. - Ами просто да ти кажа...ами да ти кажа... - закрих телефона с ръка и се обърнах към сестра ми. -Какво трява да му кажа?

Когато си живял 18 години със стестра ми я познаваш и все пак не очаквах да ме сръчка така яко. След като затворих телефона тя ме попита какво е станало.
- Ами... каза, че ще се срещнем.
- Само това ли? - учуди се тя. - Без къде? Кога?
- А не, сестра ми! Ни ще се срещнем въображаемо. - отвърнах й аз.
Двете се засмяхме. Понакога тя е точния човек, от който имам нужда. Станах да се пригтовя. Облякох се супер сладко. Прилепнали дънки, от черните ми, тигровото ми яке, тигровата ми чантичка, белите - леопрадвои обувки, а от долу само сивото елече. После се гримирах. Когато сестра ми ме видя ми каза:
- Ти май верно искаш да предизвикаш Стийв!?