Фонтанът пред университета

Разхождах се съвсем спокойно след часовете. Не ми се ходеше на пазар и си останах в университета, но и там ме тресеше куострофобията и излязох навън. Пред университета имаше фонтан и седнах там. Не знаех какво да правя. Сестра ми учеше, всички останали са навън ...
А пък си нямах гадже, което да ме гушка, целува ... всъщност имах нещо такова ... На партито за Хелоуин се запознах с един Крис, но не съм го виждала въобще от тогава и не съм сигурна дали да не си потърся някой друг до тогава.
И както бях потънала в размисли отдалече се задаваше Стийв. Спомням си последната сценка между сестра ми и него. Оттогава те не си говорят, а той беше потънал в дън земя. Сега, като го видах, той идглеждаше много добре и явно беше готов да посрещне ново момиче в живота и. Все пак, така е в университетие...

Седях си в стаята и гледах поредния скучен филм. Не даваха мачове и реших да почета. Урокът беше много скучен и зарязах зубренето. Влязох да си взема един хубав и отпускащ душ, а после право навън, защото празното даскало ме потресаваше. Беше някак зловещо. Скоро свършваше годината, но учебните часове тотално замряха и ние сме в пълна ваканция. Директорката ни замина, заместничката й не е идвала от 3 века... и в даскалото цари пълен хаус.
След душа се облякох и излязох навън. Обиколих университета няколко пъти и на последния видях Наталия да седи пред фонтана. Не знах дали да ида при нея - кой знае какво си мисли, след като стана свидетелка на спора ми с Вики. Бях малко суров, но Вики се беше напила, а аз, като нейно гадже, нося отговорността да й влияя позитивно, ако искам да я запазя. Както и да е, имах нужда да поговоря с някого, за това се отправих право напред...

Докато се реша дали да му махна или не, Стийв се оказа точно пред мен. Стана малко неловко. Той не говореше, аз не говорех. Накрая само промълвих:
- С теб явно може да се мълчи по всяка тема.
Той се засмя и ме поздрави. Седна до мен и аз, глупачката, му натяхкнах за Вики.
- Какво става с Вики? Чух ще сте скъсали.. просто от любопитство - тя не сподели дали още си говорите.
Стийв не продума. Въпросът ми го постави на кръст с отпечатък "Сигурна смърт". Почувствал се неловко от въпроса, той опита а избегне притеснението си и да го замени със самоувереност и сигурност.

Ставаше ми все по-неловко от въпросите на Наталия, но аз трябваше да си пазя имиджа, за това просто се подхилкнах и отвърнах:
- Нищо не става с нея. Беше просто една поредница... всъщност, не се обиждай, но съм имал и много по-добри връзки.
Не знаех как ще реагира Наталия, но чак след като го изрекох, осъзнах колко тъпо е прозвучало. Тя, обаче, не показа никаква емоция и отговори:
- Хм... Вики е труден характер. За да си част от нейния живот, първо трябва да го проумееш. Тя не е просто "поредната" - използва цитат тя. - тя е просто "различната".
В думите на Наталия имаше огромен смисъл, но все пак чове осъзнава какво е загубил чак, когато то изчезне. Не можех да си представя да говоря толкова искрено със сестрата на бившото ми гадже.

Думите, които използваше Стийв бяха определено неправилни. Намерих начин да го поправя, но усещах, че отвътре в момента не е толкова корав, за какъвто се представяше.
- Не осъзнаваш, че колкото повече момичета съм имал, толкова повече опит съм натрупал.
- Стийв, момичетата не са играчки. Те са много различни - всяка е специална. И ако ти си разбрал една курва, после как си мислиш, че ще разбереш една самежливка. Не е честно да ни обиждаш така.
Стийв отново замълча. Явно определението, коуто използвах не беше най-точното, но това трябваше да му кажа, за да разбере.

Наталия продължаваше да ме изумява. Самите изрази, обаче, ни й прилягаха. Тя не би нарекла някой толкова обидно, като "курва" или нещо от сорта, но явно сега имаше защо.
- В предишното даскало смених 8 момичета за една година. Всяка искаше от мен само едно - секс. Не знаех какво да очаквам от Вики и изведнъж аз самият исках от нея само това.
Наталия се замисли над това и обърна темата в смешка:
- Всъщност, на Вики й е толкова ноудобно от тази тема, колкото на теб не ти е да я споделиш с мен.
И двамта се разсмяхме. Яно бях сгрешил за нея. Но двата пъти, в които бяхме сами в стаите ни доказват, че аз просто търсех нещо друго. Тогава се държахме много по-интимнно, но тя все така ловко се изплъзваше от самата идея за секса. Явно не познавах толкова добре Вики.

Стигнахме до предишните му връзки и може би факта, че той е очаквал от Вики същото, което е получил от останалите. След дълъг замисъл ми сподели, че понякога е усещал как от Вики искал само секс и нищо друго. Това ме постави на голямо сънение относно тяхната връзка. С други думи се зачудих дали пък тя не е била в опасност край него.
- Доверявам ти се. - излъгах аз. - Сигурна съм, че не би го сторил, без нейното собствено желание, но...
Замълчах. Начинът, по който исках да продължа изречението беше... ами незнам .. беше труден за уформяне. Исках да му обесня, че понякаква причина хем не му вярвам, но хем усещам че сестра ми имаше нужда той да е близо край нея. Мисля, че той схвана смисъла, защото продължи:
- Разбирам те.. Ами всъщност...
Тук го прекъснах. Стана ми интересно...
- Ам, така и така хванахме темата - ти девствен ли си?

Боже мой! Наталия атакува направо - бърза засада.
- Не... ама забога! На 20 съм. Разбира се, че не съм.
- О боже мой. - каза Наталия с доста бавно темпо. - О боже мой. - повтори тя и си навакса секундите. - Ти ... ти ... ти ... Леле божичко.
Наталия направо много странна физиономия. Много ме изкефи. Ами тя....
- А ти? - попитах я аз. Този път така ме изгелда, все едно сега ще ме блъсне във фонтана.

След бая стресиращия отговор, Стийв върна атаката:
- Ами ти? - попита ме той.
Аз го изгледах така, сякашо ми идеше да го набия пред всички. Но спокойно му отвърнах:
- Не, не ми и трябва за вбъдеще. - той с изсмя, а после обърна темата от Вики на мен.
- Какво стана с онзи... Крис? - попита ме много любопитно.
- Че какво да е станало? - отвърнах аз, отблъсквайки директния подход.
- Ами, незнам! Какво стана между вас? Нещо интересно?
- Леле боже! Много си досаден! - отвърнах аз и го цапнах по главата.

- Какво стана с онзи... Крис? -попитах я аз.
Тя отхвърли всякакви съмнения, но аз продължавах с разпита. Накрая получих, както казват даскалите - "бой по каската".
Започнах да я гъделичкам, а тя се смееше. После ме изрита и ми налетя в бойна хватка. Разбира се, всичко беше просто игра. Накрая, без да исках, си мушнах ръката под блузата й и .... докопах сутиена. На нея и стана доста неловко. Стана, придоби сериозен вид, а после ме бутна във фонтана и побягна. Аз, мокър не мокър, побягнах след нея. Гонехме се до стаята й.

П.П. Наталия, сорри как развивам случката. Беше казала да завържем интрига, докато се върне Крис и само тва ми хрумна...
П.П. 2 : Пиши направо в стаята си.