град Венеция

Днес имах екскурзия с учениците. Не знам до колко те бяха въодошевени, но аз наистина се вълнувах. Щях да ги разведа из Италия и да им покажа нейните страхотни забележителности. Още повече, че децата просто търсеха начини да се измъкнат от училище - та това беше просто една "благородна" за тях кауза.
Събрахме се пред училището рано сутринта и чакахме да дойде автобусът, който щеше да ни закара. Всички бяха натоварили куфарите и чакафа сънено пред университета, а аз обсъждах някои последни детайли с останалите ученици. Скоро автобусът дойде и всички се настаниха. Беше много хубав, голям с падащи седалки за спане и голямо рязстояние между тях - за багажа. Децата го харесаха и веднага се настаниха, кой от кой по-назад. Аз седнах от пред и прегледах маршрута. Всички се бяха приготвили за дълго пътуване и по едно време всички заспаха.
След 2 дена вече бяхме стигнали Венеция и слязохме. Беше сравнително топло, а не като при нас и децата се чудеха защо не са си взели късите блузки. Видях някои, които бяха облечени идеално. Аз също си облякох по-леки дрехи и се отправихме към корабчето, което запазихме за нас. Всички се качиха и им беше много забавно.

Тъкмо за празниците,учителите и директорката организираха доста приятна екскрузия за всички деца,който сеизмъчиха през тази първа година в университета,а именно пътешествие до един от най-карисивте градове в Италия-Венеция.Предварително бяха предупереди за датите,когато започва дадена туристическа дистинация и Джордж доста развънруван от факта,че за първи път ще има възможността да види чужда страна,набързо опакова багажа си и излезе от стаята.
Времето беше слънчево и уютно,но за всеки случай беше си везл дебели дрехи и чадър,ако изведнъж давали,вес пак времето в Италия беше доста непредсказуемо.
Пътуването щеше да пордължи поне с два дни,затова беше си взел всичко необходимо за да не скучае и като поздрави госпожа Пресли,която беше тяхниян първи водач от серията ексрузкий,който се предвиждаха извън границите на страната,момчето доста усърдно си качи куфарите на съответните места и после зае мястото си в автобуса.
Доста се наложи да чакат,докато изминат цялото това разстояние,но не съаляваха и когато пристигнаха,Венеция ги посрещна с добер дощли с хубаво време и приветлива атмосфера.По поръчение на учителката,децата доста се зарадваха,че ще могат да се качат на някой от гондолите и се втурнаха натам,а Джордж усмихнат и щастлив,разглеждаше всичко което му се мяркаше пред очите и не скриваше възхищението си от градът.
Това беше само началото и бързо се присъедини към корабчето и заедно с останалите започна да се забавялма и да пее,настроението при всички беше доста приповдигнато и очакванията бяха да изживеят досат карсиви моменти и ако могат да си намерят и нови приятели.

Алармата ми знънна и сънено помислих, че е време за поредния час. Взех си един хубав душ и излязох. Гримирах се и доста време се мъчех да се изправя с пресата. Накря тръгнах да излизам, но видях, че всички са тръгнали да излизат от уневирситета. В тълпата видях няколко приятелчета и ги попитах на къде са тръгнали всички. Оказа се, че днес имаме ескурзия. Бях съвсем забравила и набързо си приготвих багажа. Всичко най-важно: дрехи, обувки, гримове, лакове, парфюми, чанти, преса и маша, яке, лаптопа и храна.
ИОзлязох навън и се успокоих, като видях, че още не сме потеглили. Поставих тежкия си куфар в обозначеното място, но нямаше място за него и го преместиха. Влязох в големия автобус и легнах на двете седалки. Пазех място за сестра ми, или пък за някой друг... Скоро се качиха и останалите ученици и потеглихме. Тези два дена, които се очертаваха в биене на път си прекарах много весело. Чатих си, спах, пак си чатих, слушах музика, имаше даже и един купон в автобуса. Всички бяха много развълнувани. Първото място беше град Венеция.
Тя беше приветлива и топла и аз се облякох изключително разголено и това се хареса на някой от момчетата. Качихме се на корабчето и потеглихме. Слязохме и се разделихме на групички, като обиколихме всичко. Е, Венеция беше много голяма, но сега, с модерните технологии, г-жа Пресли можеше да ни ориентира как да се върнем при автобуса. Часът, в който щяхме да погелим беше 10 часа вечерта и до 9 всички бяха свободни. След това, този един час щяхме да прекараме в един ресторант, който госпожа Пресли помоли да ни резервират. И така, започнахме да се сшлаем и за града и да си правим страхотни снимки.

Имахме екскурзия и аз трябваше да ставам рано. Ужас! Още повече, че беше един от онези хубави дни, дето се излежавам до обяд. Станах и си взех багажа. Излязох навън и застинах пред автобуса, като чаках да тръгнем. Беше много тъпо и скучно, а аз не можах да се видя с Наталия. А пък и да съм сред сестри ще си е цял проблем, още повече, че едната е бившо гадже, а другата - бъдещо. Само дето не знае това.
Тръгнахме и висяхме в автобуса, а те пускаха някакви песни и момичетата танцуваха. Мернах Наталия, но тя не ми каза здравей и аз реших, че ми се сърди. Пфф, колко тъпо. А до преди няколко дена изяви желание да излизем. Както и да е. Ще си намеря осаметон място, дето да подремна.
Стигнахме Венеция и ни разпуснаха. Беше толкова жега, че просто ми се искаше за цопна в тая миризлиза вода. Всичко беше много тъпо.